10.09.2007 г., 10:49 ч.

Поисках малко свобода 

  Поезия
504 0 5

Поисках малко свобода за себе си,

а вместо туй - оказах се в окови…

Нима за толкова години това заслужих?

 

Поисках малко време,

със себе си насаме за да остана.

Живота си така да преосмисля -

не успях! - Сто упреци получих в замяна.

 

Поисках да те имам някога.

Преди години -

и те имам.

 

Сега стоим на ръба на пропаст,

която зейнала е помежду ни.

И уж все още се крепим,

но току-виж, подхлъзнали сме се и двамата…

 

Ще замълча.

И няма да ти кажа нищо.

Защото всеки опит да говоря,

приемаш като оправдание.

 

А повече не ми се спори, уморих се.

Защото уж сме заедно,

а всъщност - светлинни години разстояние

дели ни.

 

NG/nnn

© Нели Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Вальо, по принцип не се плаша, но знае ли човек...
  • Четох и усетих доста неща чрез стиха ти...Дано откриеш своята приятна споделена свобода...Не се плаши от ръба, само който е постоял на него знае , че има пропаст...
  • Ако ще ти олекне поне мъничко, ето ти моята сърдечна прегръдка!
    И знай - тъгата и болката ни правят по-силни!
    Горе главата, момиче!
    Гуш*!
  • Усмихни се , Златна моя, пътят пред теб е слънчев и красив.Знам, така че продължавай, с обич.
  • Тъжно е Нели!
    Но понякога се получава разминаване.
    Зареди се с оптимизъм,пък каквото е рекъл Бог,това ще стане!
    Прегръщам те!
Предложения
: ??:??