ПОКЛОН
Отекват глухо стъпките ми в двора,
бурени увиват се в краката,
тъжен поглед е навел стобора,
без панти е провиснала вратата.
Напукани стени, като дланта на баба
погалиха ме с грапава милувка.
И в собата дет` месеше се хляба,
отново сякаш я усещам
боцкащата дядова целувка.
Юргана си е още на кревата,
чака ме под него да се гушна, ...