Поклон

19.09.2018 г., 23:03 ч.

Поезия

248 1 2

ПОКЛОН

Отекват глухо стъпките ми в двора,

бурени увиват се в краката,

тъжен поглед е навел стобора,

без панти е провиснала вратата.

Напукани стени, като дланта на баба

погалиха ме с грапава милувка.

И в собата дет` месеше се хляба,

отново сякаш я усещам

боцкащата дядова целувка.

Юргана си е още на кревата,

чака ме под него да се гушна,

да ме дари със сънища крилати,

сред изумрудени полета да се люшна.

Но как да знае той, че веч` го няма

онуй хлапе с крачета боси.

Хлапето със пижамата голяма

с ожулените колене и куп въпроси.

Поклон последен, връщам се на двора,

колата чака ме отвън.

Сбогувах се с най-милите ми хора

и с детството...

един великолепен сън.

Весо /01.12.2017г./

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.

художника (Веселин Христов)

2018-09-20T13:31:56+03:00

Благодаря ти Роби. Рисувам стената на един блок и по цял ден съм на скелето, та рядко си преглеждам страничката.
Роби (Роберт)

2018-09-20T09:18:28+03:00

Носталгията по детството - едно много познато състояние!...
Постигнал си го, Весо!...