На гаснещото утро в безутешен сън,
солта на дните трижди разпиляна
попива в детските очи,отвън
крила разплита сива врана.
А призрак хилав и смутен
сред топлите гробове броди,
покрусата тъче саван студен -
смъртта сега е без окови...
И зеят празнично дула бездушни,
метална плът тъй сякаш е пръстта,
с метален порив буря води
души крещящи към нощта. ...