Носталгично се стича дъждът по перваз от безвремие,
шепнат бистрите капки за онази далечна земя,
на която ни звяр и човек са били сътворени,
ни са бродили глупави, болни от злост същества.
Просто стрýи вода, без вина и съвсем непресторено,
от небето сърдито се изливат за час или два
и пробуждат живота, кодиран и в семе, и в корени,
че водата е памет. А дали паметта е вода!?
Прегрупират се капчици – правят вълнѝ и поточета,
както мисли и спомени зреят в човешка глава.
В странни фигури свързват се, сякаш от Господ нарочени
цяла вечност, под форма различна, да таят същността. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Iniciar sesión
Registrarse