Пия във рими,
в акростихове пуша,
дишам във хайку,
крещя с междуметия.
С ритми рисувам
урагани и суша,
във могила съм скрила
елемента си - петия.
Ода изплаках за душата
на Змея.
Стадо от вещици
подслоних у дома си.
Мога и теб
в петостъпен
ямб да изпея.
Нищо за мен не знаеш,
ебаси.
Хала съм ялова,
зла и студена.
Плодовита сърна,
сърцедивна кошута,
като слон моногамна,
пò от теб извратена.
По-безвкусна от вчерашна
пица "Прошуто".
Чипс с дъх на есен,
коктейл "Маргарита",
сутрешна водка,
полунощен оргазъм.
Вече не помня
какво ме попита.
А и забравих
защо съм ти казала...
© Александра Симеонова Todos los derechos reservados
bravo