11 abr 2017, 18:56

Полунощно 

  Poesía » Verso libre
334 2 0

                Късни влакове в съня ми,

                     от спирки тръгват – празни,

                                  на пусти гари спират,

                                            няма посрещачи.

 

                Поле без край сънувам

                     по него стъпки – извървени,

                                  стъпвам плахо в тях,

                                               по мярка са ми.

 

                Море без бряг сънувам

                         в него чайки – без очи,

                                   спирам се, не плувам,

                                                 потъвам бавно.

 

                  Лице познато виждам,

                         говори нещо – не разбирам,

                                         обръща се, изчезва

                                                                  в мрак.

 

                  Събуждам се – полунощ е пак.

                          Луната гледа в огледалото.

                                                      Това бях аз...

                                                                  После...

                     

      

                     

© Хари Спасов Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??