Помниш ли
 

Посрещай зората с мисъл за мен,
там съм писала много копнежи - 
от розов блясък сбиран нощес - 
кацат ми думи по устните нежно. 

Заспивай по залези с мисъл за мен - 
там наричам всяка звезда
ниско да слезе. Да те приспива
в завивките на обичта.

Там всичко е истинско, дори и за миг.
Ще ме обичаш в нощния сън, 
да съм постеля от звездния пик.
Като тях - по - светла, да съм. 

После съзвездия нося в очите, 
през деня да ги пусна по вятъра, 
да те намерят, където си ти.
Помниш ли, бях в ръцете ти някога?