Помниш ли
Посрещай зората с мисъл за мен,
там съм писала много копнежи -
от розов блясък сбиран нощес -
кацат ми думи по устните нежно.
Заспивай по залези с мисъл за мен -
там наричам всяка звезда
ниско да слезе. Да те приспива
в завивките на обичта.
Там всичко е истинско, дори и за миг.
Ще ме обичаш в нощния сън,
да съм постеля от звездния пик.
Като тях - по - светла, да съм.
После съзвездия нося в очите,
през деня да ги пусна по вятъра,
да те намерят, където си ти.
Помниш ли, бях в ръцете ти някога?
© Елеонора Крушева Всички права запазени