Пое ръката ми малка
в своята топла длан.
Почуствах те толкова близка
и плаках, много плаках,
когато си тръгна.
С теб написах "мамо" -
най-хубавата дума на света.
Липсваше ми твоето рамо,
когато се опитвах да летя.
За цял живот думите ми подари.
Липсват ми онези дни!
Още помня дългите ти коси.
Времето не ги заличи.
Чета и пиша с твоя топъл глас,
особено в късен час.
Помня те, учителко любима!
© Василка Ябанджиева Todos los derechos reservados