Ve2666 (Василка Ябанджиева)
541 5311
20.05.2018 г., 12:59 ч.

Помня те, учителко любима! 

  Поезия
393 4 9

Пое ръката ми малка

в своята топла длан.

Почуствах те толкова близка

и плаках, много плаках, 

когато си тръгна. 

 

С теб написах "мамо" - 

най-хубавата дума на света. 

Липсваше ми твоето рамо, 

когато се опитвах да летя. 

 

За цял живот думите ми подари. 

Липсват ми онези дни! 

Още помня дългите ти коси. 

Времето не ги заличи. 

 

Чета и пиша с твоя топъл глас, 

особено в късен час. 

Помня те, учителко любима! 

© Василка Ябанджиева Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • В наши дни учителите се възпяват изключително рядко, сякаш остават недооценени! Аз също си спомням с умиление дните, в които учителят беше авторитет! Поздрав за прекрасното ти посвещение, Васе!
  • Много признателно и мило, Васе!
  • Като мине време,дали и сегашните ученици,ще имат спомени с умиление,като твоето ,Васе?Не вярвам!Сега е много различно....Децата от съвсем малки имат самочувствието на родителите си,парадират с това,учителката "трябва" просто да изтърпи всички прояви на лошо или никакво възпитание, и това,че няма никакви права "да наказва"не й дава този ореол,който ти описваш!Но трябва първо родителите да виждат този "ореол"за да го оценят и децата им!
  • Прекрасно е, Васе!
  • Много сърца ще докосне стихът ти, Васе...
  • Браво, Васе!
  • Върна ме в детството Благодаря!До нови Васе!!!
  • И аз помня моята.
  • Много признателност има, Васе. Поздрави!
Предложения
: ??:??