3 jun 2022, 20:27

Поне в съня ми да остане жива 

  Poesía » De amor
833 8 6

Дори не вярвам, че при мен те върна
отнеслия те преди време дявол!
Не те очаквам слаба и кахърна,
не знам и на какво си се надявал.

 

Не си ми ни в сърцето, ни в душата,
отдавна като мъртъв те оплаках.
Горчеше ми лъжата – опашата,
но днес е късно. Дяволът те чака.

 

А някога небето ми се килна,
на болките в зъбатата потеря,
но днес – самата обич съм всесилна,
ти – паднал даже с реч не ще замеря

 

лицето ти. Обичах те безмерно,
но днешната не мене не прилича,
за живи мъртъвци не нося черно,
лъжецът само себе си обича.

 

Върви си! Не желая да ме помниш!
И не моли – недей я доубива,
онази обич – с две очи огромни,
поне в съня ми да остане жива...

 

 

© Надежда Ангелова Todos los derechos reservados

На кой се молиш, дявол да те вземе,
ти беше този, който си отиде,
но оттогава мина много време,
повиках дъжд да заличи следите.
В мен огънят отдавна е угаснал, ...
  924  15 
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??