Дори не вярвам, че при мен те върна
отнеслия те преди време дявол!
Не те очаквам слаба и кахърна,
не знам и на какво си се надявал.
Не си ми ни в сърцето, ни в душата,
отдавна като мъртъв те оплаках.
Горчеше ми лъжата – опашата,
но днес е късно. Дяволът те чака.
А някога небето ми се килна,
на болките в зъбатата потеря,
но днес – самата обич съм всесилна,
ти – паднал даже с реч не ще замеря ...