Понякога

13 sept 2005, 21:50

Poesía

676 0 3

Каза
"- Умрях"
И тръгна
Влачеше бавно
Краката си
Особняк беше
Беше човек
От ония които
Усещаха всичко понякога

Скри се
Зад ъгъла
В мрака
Думата пили
Главата ми
Стене тихо
Бавно пресъхна устата
Потъчах си водка
И аз я усещам понякога

Минаха
Месеци
Пиех текила
И ето до
Мен се паркира
Беше различен
Прозрачен
Небръснат и стар
Умират мечите понякога.

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.

Patricia555 (Патрисия)

2006-05-12T18:46:43+03:00

Чузесно стихотворение, настръхнах!
vesi-lina (Веска Алексиева)

2005-09-13T20:21:30+03:00

Само понякога умират...мечтите.Само понякога!
fresh (Даниела)

2005-09-13T20:14:40+03:00

Имаш вродена невъзможност да не целиш право в десятката със стиховете си.