13.09.2005 г., 21:50 ч.

Понякога 

  Поезия
685 0 3

Каза
"- Умрях"
И тръгна
Влачеше бавно
Краката си
Особняк беше
Беше човек
От ония които
Усещаха всичко понякога

Скри се
Зад ъгъла
В мрака
Думата пили
Главата ми
Стене тихо
Бавно пресъхна устата
Потъчах си водка
И аз я усещам понякога

Минаха
Месеци
Пиех текила
И ето до
Мен се паркира
Беше различен
Прозрачен
Небръснат и стар
Умират мечите понякога.

© Найден Найденов Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??