Понякога

22 nov 2017, 2:00

Poesía » Otra

335 3 4

ПОНЯКОГА

Понякога така ми се приисква

Да имам във сърцето си отрова

Която при опасност да разплискам

Да опазя туй, което ми остана

Отрова толкоз силна и фрапираща

Натоварена с една едничка цел

Безвъзвратно да изтрие спомените

Заляли всичко в мене без предел

Или отрова като спортна злоба

Някаква защита от беди

Като красиво цвете в девствена утроба

Доближиш ли го усещаш и бодли

А не като заблудена в полет птица

С разбъркани от вятъра криле

Аз никога за себе си не бях кралица

А стъпкваха ме грешните нозе

Понякога така ми се приисква

Да знам, че някъде дълбоко

В мене жив е ручей бистър

И като сабя ще разкъса злото

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.

rocker (Велин)

2017-11-28T19:33:56+02:00

Ти самата си бистър ручей, Веси! Поздрави за силния стих!
Violet_86 (Виолета)

2017-11-24T21:12:55+02:00

Весе и аз съм имала такива желания понякога.
Поздрави за хубавото стихче.
anabel7 (Албена Димитрова)

2017-11-22T08:24:27+02:00

Хубаво е, Веси!... Не губѝ кураж и надежда! Поздрави!
goblenka (Маргарита Ангелова)

2017-11-22T08:01:15+02:00

Сега съм на такава вълна, че този стих сякаш е адресиран до мен! Разбирам го! Преживявам го! Браво Веси!