Понякога

Понякога в живота пуст

влиза някой, някак неусетно...

След него ставаш някак друг

и света за теб е тъй различен.

Вървиш в мрака и невиждаш, 

но усещаш тази топлина.

А тя те води някъде в безкрая

и с надежда сляпо ти я следваш.

Все някога и слънце ще изгрее,

но за теб това дали ще е добре? ...

В тъмното си някак сгушен 

и пазиш се от хиляди очи.

Всеки търси своята искрица

и иска да живее в утопия.

А действителността настъпва бавно

и тъмнината бавно те обсебва.

Понякога на живота пуст

е най-добре просто да се усмихнеш!