Понякога
Понякога в живота пуст
влиза някой, някак неусетно...
След него ставаш някак друг
и света за теб е тъй различен.
Вървиш в мрака и невиждаш,
но усещаш тази топлина.
А тя те води някъде в безкрая
и с надежда сляпо ти я следваш.
Все някога и слънце ще изгрее,
но за теб това дали ще е добре? ...
В тъмното си някак сгушен
и пазиш се от хиляди очи.
Всеки търси своята искрица
и иска да живее в утопия.
А действителността настъпва бавно
и тъмнината бавно те обсебва.
Понякога на живота пуст
е най-добре просто да се усмихнеш!
© Радка Йорданова Всички права запазени