Понякога

8 abr 2014, 20:05

Poesía

397 0 2

Понякога съм ням като секира

и с тишината цепя битието.

Като печурки, спомени събирам,

ала безгъбно всъщност е полето.

Понякога съм стар китайски вятър

и новостите роша само с пръсти.

Готов съм за поредния спектакъл,

в който Дяволът смирено ще се кръсти.

Понякога мълча като прокоба

и отминавам капещи минути.

Защо да изкрещя, сега не мога?

Мълчащите въпроси не са чути.

От шахматно поле, мечтите вехнат

и гонят тръни в мисли и куплети.

Директното, задрасква се директно.

Аз уважавам принципа на двете.

И пада дъжд, под който тишината

като камбана храмова звучи.

Целувките попиват във земята,

за да покълнат новите мечти.

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.

valia1771 (Ивон)

2014-04-09T19:17:14+03:00

Много ми хареса първото четиристишие!
krchernev (Красимир Чернев)

2014-04-09T16:53:55+03:00

Много специфично пишеш, харесвам стиховете ти, има джаз в тях!