valiordanov (Валентин Йорданов)
1812 1469
8.04.2014 г., 20:05 ч.

Понякога 

  Поезия
398 0 2

Понякога съм ням като секира

и с тишината цепя битието.

Като печурки, спомени събирам,

ала безгъбно всъщност е полето.

 

Понякога съм стар китайски вятър

и новостите роша само с пръсти.

Готов съм за поредния спектакъл,

в който Дяволът смирено ще се кръсти.

 

Понякога мълча като прокоба

и отминавам капещи минути.

Защо да изкрещя, сега не мога?

Мълчащите въпроси не са чути.

 

От шахматно поле, мечтите вехнат

и гонят тръни в мисли и куплети.

Директното, задрасква се директно.

Аз уважавам принципа на двете.

 

И пада дъжд, под който тишината

като камбана храмова звучи.

Целувките попиват във земята,

за да покълнат новите мечти.

© Валентин Йорданов Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??