8 sept 2013, 18:53

Понякога 

  Poesía » Otra
618 0 0

Понякога живея спокойно сред Вашите думи.

Понякога безропотно отпивам от Вашия хлад.

Понякога забравям горчилката и черните длани,

с които  дълбая към външния свят.

 

Понякога шамара приемам с усмивка,

понякога дори не боли.

И когато в сиротните нощи опитвам

да затворя всички врати...

 

....

 

Не мога...

Прошка забравила що е...

Безсилна, мътна и зла...

Кълнете ме колкото щете.

Аз отдавна съм с мъртва душа.

© Марина Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??