Посветено на баща ми, вуйчо и дядо
Понякога ми липсвате ужасно,
като във този ноемврийски ден.
Навън е топло, времето- прекрасно,
но слънцето не грее вътре в мен.
Наясно съм- това е кръговратът-
живота има си начало, но и край.
И все поглеждам горе- в небесата,
с надеждата че съществува Рай.
И ако тръгна някога натам,
където, казват, нямало тревога;
където, казват, никой не е сам,
ще срещна ли любимите ми хора?
Понякога ми липсвате ужасно,
като във този труден ден.
Пространството край мен е тясно,
а въздухът е тежък и сгъстен.
© Todos los derechos reservados