Петя_Ап
58 2009
12.11.2023 г., 1:37 ч.

Понякога ми липсвате ужасно 

  Поезия
409 9 10

Посветено на баща ми, вуйчо и дядо

 

Понякога ми липсвате ужасно,

като във този ноемврийски ден. 

Навън е топло, времето- прекрасно,

но слънцето не грее вътре в мен.

 

Наясно съм- това е кръговратът-

живота има си начало, но и край.

И все поглеждам горе- в небесата,

с надеждата че съществува Рай.

 

И ако тръгна някога натам,

където, казват, нямало тревога;

където, казват, никой не е сам,

ще срещна ли любимите ми хора?

 

Понякога ми липсвате ужасно, 

като във този труден ден. 

Пространството край мен е тясно,

а въздухът е тежък и сгъстен. 

© Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??