Цветята умират бавно.

Тежко им е, че няма кой

за тях да се грижи.

А порокът тежък отнел го е.

Спринцовки, прахове, хапчета

гонят се по пода.

А притежателят им

някъде се скита под небосвода

прашен, мръсен, с болни очи, зависим.

А всички преди го предупреждаваха:

„Не започвай, пази се, далеч стой.“

Но той не ги бе послушал

опита, или по-точно започна.

И няма спасение, няма лечение.

Болната, зависима душа го кара

да краде, да лъже, за да изкара.

Няма спасение, няма измъкване,

а порочният кръг ще го праща

все по-надолу и по-надолу.