Отваря портала си
утрото
в тишината на мислите
докоснали истински
бъдното.
Сплело венец
от пролетни багри
ухаещи
в зеления цвят
на върбата,
разлива се тайнството
в тиха молитва.
За теб, за мен,
за всички оставащи
и идващи в дните ми
нашепва вятъра,
заплел се
в очите ми,
понесъл цветовете
на изгрева.
© Надя Вълканова Todos los derechos reservados
в косите с лъчи.
И шепна "обичам"
в молитва почти.
Обичам зората,
безкрая и теб.
Обичам небето
със звездния креп
и до край ще обичам
всеки лъч светлина.
Към изгрева тичам
обляна в зора...