24.04.2005 г., 0:37 ч.

Портала на утрото 

  Поезия
1009 0 5

Отваря портала си
утрото
в тишината на мислите
докоснали истински
бъдното.

Сплело венец
от пролетни багри
ухаещи
в зеления цвят
на върбата,
разлива се тайнството
в тиха молитва.

За теб, за мен,
за всички оставащи
и идващи в дните ми
нашепва  вятъра,
заплел се
в очите ми,
понесъл цветовете
на изгрева.

© Надя Вълканова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Към изгрева тичам
    в косите с лъчи.
    И шепна "обичам"
    в молитва почти.
    Обичам зората,
    безкрая и теб.
    Обичам небето
    със звездния креп
    и до край ще обичам
    всеки лъч светлина.
    Към изгрева тичам
    обляна в зора...

  • Благодаря,ти Йоанна!
  • тиха молитва.
    За теб, за мен,
    за всички оставащи
    ...
    И моля се също ...
    през сълзи!
    Амин!
  • Благодаря ти,Веси!
  • Красиво се разливат думите в тази молитва!Поздрав Надя!
Предложения
: ??:??