justcloi (Златина Петрова)
32 19
29 mar 2007, 14:04

Портрет 

  Poesía
895 0 2
Черти и отсечки отново в образ се подреждат,
наслагват се смело щрих след щрих...
И две очи изрисувани ме поглеждат,
точно тези, от които преди наслада пих!

Отсенки и нюанси своето място заемат,
цветовете се размиват идеално...
И нотки на реалност го превземат,
в съзнанието ми оживява! Фатално!

Ето, от вятъра вече се роши косата черна
и устните се разтягат в усмивка красива.
О, ела при мен, мечта вечерна,
събори с любов преградата свенлива!

Ела и разруши празното пространство!
Едно... две... три... четири... пет...
Посей в сърцата ни отчаяно постоянство,
защото празно е насаме с твоя портрет!

© Златина Петрова Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??