13 mar 2010, 20:07

Портрет! 

  Poesía » De amor
473 0 1

Качих се на хълма,

седнах на камък.

Пред мен се откри

най-красивият пейзаж.

Огромна зелена поляна с

пъстри цветя и слънце,

изгряло над всичко това.

Извадих статив, блок и

четка, да нарисувам този

пейзаж. Но не пейзаж, а

портрет изгря на моя блок.

Най-прекрасната жена с

усмивка гледаше оттам.

Поглед нежен и добър.

„Обичам те” - ми каза с очи.

Така отвори ти вратата и

поведе ме в галерия,

пълна с мечти.

© Драгомир Костадинов Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Добреее!Има напредък!Ощеее мъннничко ти трябва по подредбата!Иначе стиха е много хубав!
Propuestas
: ??:??