13.03.2010 г., 20:07 ч.

Портрет! 

  Поезия » Любовна
472 0 1

Качих се на хълма,

седнах на камък.

Пред мен се откри

най-красивият пейзаж.

Огромна зелена поляна с

пъстри цветя и слънце,

изгряло над всичко това.

Извадих статив, блок и

четка, да нарисувам този

пейзаж. Но не пейзаж, а

портрет изгря на моя блок.

Най-прекрасната жена с

усмивка гледаше оттам.

Поглед нежен и добър.

„Обичам те” - ми каза с очи.

Така отвори ти вратата и

поведе ме в галерия,

пълна с мечти.

© Драгомир Костадинов Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Добреее!Има напредък!Ощеее мъннничко ти трябва по подредбата!Иначе стиха е много хубав!
Предложения
: ??:??