Портрет

28 ene 2010, 12:14

Poesía » Otra

494 0 4

Момченце гледа от портрета –

в костюмче, с нова вратовръзка.

С ръкав стъклото прашно лъскам,

целувам снимчицата вехта!

Детето милвам, то се смее,

намига ми с очи - маслини...

Секунда – и ще оживее,

макар и в старо, нямо кино!

Приятелю, така си малък,

а аз пред тебе коленича

и всеки ден, нахално-жалък,

доказвам си, че те обичам!

El Autor ha prohibido la votación.

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.

Barona38 (Ивайло Терзийски)

2010-01-29T12:02:31+02:00

Закачливо! Поздрави, приятелю! Бъди!
Незабравима (Кремена Стоева)

2010-01-28T18:59:58+02:00

Баща, дядо!?! Много мило, хареса ми написаното! Поздрав!
azura_luna (Петя Стефанова)

2010-01-28T15:16:30+02:00

Споделените спомени понякога са най-приятни...
vodoleia (Мария)

2010-01-28T14:00:13+02:00

Кой би могъл да е на снимчицата?! Баща, дядо?
Миналото всъщност е отдавна съхранено настояще... трябва да се помни. Хареса ми стихотворението!