28 ene 2010, 12:14

Портрет 

  Poesía » Otra
526 0 4
Момченце гледа от портрета –
в костюмче, с нова вратовръзка.
С ръкав стъклото прашно лъскам,
целувам снимчицата вехта!
Детето милвам, то се смее,
намига ми с очи - маслини...
Секунда – и ще оживее,
макар и в старо, нямо кино!
Приятелю, така си малък,
а аз пред тебе коленича
и всеки ден, нахално-жалък,
доказвам си, че те обичам!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© МАРИАН КРЪСТЕВ Todos los derechos reservados

Propuestas
: ??:??