28.01.2010 г., 12:14 ч.

Портрет 

  Поезия » Друга
492 0 4

Момченце гледа от портрета –

в костюмче, с нова вратовръзка.

С ръкав стъклото прашно лъскам,

целувам снимчицата вехта!

 

Детето милвам, то се смее,

намига ми с очи - маслини...

Секунда – и ще оживее,

макар и в  старо, нямо кино!

 

Приятелю, така си малък,

а аз пред тебе коленича

и всеки ден, нахално-жалък,

доказвам си, че те обичам! 

© МАРИАН КРЪСТЕВ Всички права запазени

Авторът е забранил гласуването.
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??