3 oct 2009, 13:06

Портретно за Него 

  Poesía » Filosófica
451 0 1

Не преследва Той общоприетото

и е вечно влюбен в непривичното.

Там, някъде, живее в пролет

или умира и се ражда скришом.

В студ нетърпим Той не заплаква

под своя бял и тъжен облак.

И като есенен забравен мирис,

втъкава своите пшенични ниви.

Там ще кодира своето послание,

ще нарисува пентаграм от блянове,

и на крилете свои неуморно,

до Теб ще стигне непременно...

 

© Мариола Томова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??