Не преследва Той общоприетото
и е вечно влюбен в непривичното.
Там, някъде, живее в пролет
или умира и се ражда скришом.
В студ нетърпим Той не заплаква
под своя бял и тъжен облак.
И като есенен забравен мирис,
втъкава своите пшенични ниви.
Там ще кодира своето послание,
ще нарисува пентаграм от блянове,
и на крилете свои неуморно,
до Теб ще стигне непременно...