Последен диалог
Генка Богданова
Тревожна, тежка е нощта.
Догаря свещ. Като свещта,
притихнал под юргана бял,
потръпва старец пребледнял.
Едва сърцето му тиктака.
Приседнала на прага в мрака,
Смъртта поглежда го накриво:
- Е, дълго чаках търпеливо!
Получи моето послание.
Човече, що за нежелание
да тръгнеш с мен в небитието?
Спомни си болките в сърцето,
спомни си нощите безсънни
и мъките – реки бездънни!
Аз помня, сам ме ти зовеше,
когато невъзможно беше
да носиш грижи и тревоги.
С горчиви сълзи, в изнемога,
ме викаше отчаяно: - Ела!
Ела, о, Смърт! Ела, вземи ме!
Аз викам страшното ти име
и чакам твоята присъда,
дали си струва жив да бъда?
А днес хитруваш пак пред мен.
Отсрочка искаш – втори ден.
Забравил стария кошмар,
Живота искаш за другар.
Но аз ти казвам, вече стига!
Записан си във мойта книга
и стига си се дърпал вече,
че моят свят е тъй далече!
- Да, виках те, не го отричам.
Но аз живота свой обичам,
макар че с мене бе суров!
За тебе, Смърт, не съм готов!
Да, чакаш дълго. Много жалко!
но дай ми пак отсрочка малка –
месец, два, или дузина...
Бъди по-щедра, дай година,
да свърша своите дела,
с любимите да споделя
последни радости, мечти.
Тогава потърси ме ти.
Животът още ми е мил
и тайно с теб бих споделил
това, което съм отричал –
дори суров съм го обичал!
Но смръщи вежди Тя сърдито:
- Я гледай, казваш ми открито,
че искаш пак да си отида?
Това за мене е обида!
Не споря вече с теб, човече.
Тръгни със мен, че път далечен
трябва с теб да изминем!
А тук остава твойто име,
остават спомени безчет...
Ела, дойде и твоят ред!
Сълзите ти да пресуша,
ще тръгнем с твоята душа,
ще полетим в небитието
натам, Човече, откъдето,
знай, няма връщане назад!
Прости се с този грешен свят!
Подай сега ръка! Мирувай!
И с мене вече не хитрувай!
Пристъпи леко Тя през прага,
ръка към болния протяга...
Угасна в този миг свещта.
Последен дъх... И във нощта
потеглиха със нея двама
натам, от дето път обратен няма.
© Генка Богданова Todos los derechos reservados
Свързани произведения
Comentarios
-
И с нас е така, Иржи. Не може повече от един коментар, Трябва да се изкажеш в един. Мисля, че възрастта няма значение, когато трябва да приемеш смъртта. Трябва да не си наред с ума, за да я приемеш лесно, да я пожелаеш. Нали всеки има нещо/а, които го държат в живота. Аз също съм си пожелавала смърт, когато съм била в дълбока дупка, без надежда, без път, сама... После съм се отказвала. Проумяла съм едно: Смъртта не е спасение от проблемите на живота и не е край за човека! Тя не е по-милостива, или по жестока от него. Тя е просто врата.
-
Стиха ти,Генче действа смразяващо и трябваше да сложиш червена точка "да не се чете от много възрастни хора..."Това в рамките на шегата.Всички се страхуват от "края,от който връщане няма",защото "все имат нещо недовършено" и ако имах куража,ти ми даде идея да претворя една притча в стих в тоя смисъл.Но ,понеже и аз съм от тия "заплашваните",но не по болестни причини,сигурно няма да го напиша...Ще ти го разкажа,но след малко,защото редакторът или не знам кой все ми пише когато коментирам дълго или два един след друг и не ми ги пуска....Не знам дали и с другите е така,
-
Така е, мила Марги, човек никога не е готов да се раздели с живота ,колкото и труден да е той и да тръгне доброволно натам, откъдето няма връщане назад. Аз съм посветила на баба си Евгения стихотворението "Добрият човек не умира" / "Старица"
-
Прекрасно е, Гени! Знаеш ли, моята баба беше почти инвалид. Десетилетия се движеше с две тояжки само из двора и много я болеше. Много пъти бе викала смъртта. В последната година и намериха тумор, а тя отказа операция. В последните дни сподели, че не е гготова да се раздели с виделото. Много ме разчувства, Гени!
-
Мексиканците имат Ден на смъртта и тогава си подаряват захарни скелети и черепи с надпис на челото името на живи хора, например на съпруга/та и мисля, че е много полезно да осъзнаем от време на време че сме смъртни и така да се радваме на прекрасните ежедневни мигове, а не да чакаме големи събития... И този стих има същото влияние върху мен... живей така, че да не съжаляваш за хиляди неща, ако усетиш че ТЯ приближава. Е, няма как да не съжаляваме за някои пропуснати моменти, думи... Чудесно изразено от поетесата
-
Нямам думи....Натежа ми ето тук от ляво...
-
Дали сме готови да тръгнем с нея? Обикновено ни се иска да поостанем още малко. Но все си мисля, че човек идва на тази земя с определена мисия и когато я изпълни ... просто си отива. Много ми хареса творбата ти, Гени! Накара ме да се замисля за някои неща. Поздрави!
-
Радвам се, че споделих с вас своите мисли и представи за смъртта и живота. Смъртта е бемилостна и неизбежна, а ние, хората, много често осъзнаваме прекалено късно, че живота е безценен дар, който трябва да пазим и изживеем пълноценно.
-
Успях да настръхна от картините, които си описала! Създала си нещо реално и нещо толкова уникално! Почти се разплаках, трогната съм от твоето произведение, накара ме да се замисля за близките си, възрастни хора! Благодаря ти! Поздравления!
-
Понякога я зовем, но дойде ли страхът ни сковава! Още малко желание да постоим на този свят, да се простим с близките, да довършим делата си! Браво!
-
Душата е оставена тук! Браво!
Propuestas
© 2003-2024, Georgi Kolev. Todos los derechos reservados. Las obras son propiedad de sus autores.
