Генка Богданова
Тревожна, тежка е нощта.
Догаря свещ. Като свещта,
притихнал под юргана бял,
потръпва старец пребледнял.
Едва сърцето му тиктака.
Приседнала на прага в мрака,
Смъртта поглежда го накриво:
- Е, дълго чаках търпеливо!
Получи моето послание.
Човече, що за нежелание
да тръгнеш с мен в небитието? ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация