Извадих въглените – спомени мили,
от огнището студено на живота,
а те внезапно са се подредили,
като голи снимки от цветен филм.
Виждам главната героиня зад завесата,
потънала в бледожълта светлина,
в която, очите ѝ, звезди небесни,
припламват и гаснат в нощта.
Хванала бокала в ръцете си,
наздравица вдига със стария стол,
отметнала глава на раменете си,
загледана в сянката на прашен декор. ...