5 jun 2011, 18:40

Последната сянка на ореха 

  Poesía » Otra
1652 1 24
Под последната сянка на ореха
 той подпира умората, пеейки,
и разказва сърцата на хората
само с гайда и ехо от себе си.

И си свива цигара от залези

по най-голата гръд на Родопите,
гледа право в очите на вятъра -
те са тежко хоро, дъжд и конници.

А ръцете му знаят предания,

все втъкани по пътя на бръчките,
той ги шепне и чака смъртта си
в планината със дъх на безсмъртие...

© Рени Бакалова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??