Под последната сянка на ореха
той подпира умората, пеейки,
и разказва сърцата на хората
само с гайда и ехо от себе си.
И си свива цигара от залези
по най-голата гръд на Родопите,
гледа право в очите на вятъра -
те са тежко хоро, дъжд и конници.
А ръцете му знаят предания,
все втъкани по пътя на бръчките,
той ги шепне и чака смъртта си
в планината със дъх на безсмъртие...