Последният ден на един защитник

2 feb 2014, 21:32

Poesía » Otra

927 0 5

Той гледаше към тавана в тъмната болнична стая.

Очите му бяха изпълнени с болка - аз зная.

Животът напускаше тялото му.

Часовникът сочеше, че изтича времето и то цялото му.

Душата режисираше спомени,

в които той бе млад и изпълнен със сила,

но тялото знаеше, че болестта бе го надвила.

Като зрител с широко отворени зеници, преглеждаше

откъси от живота си - сякаш четеше

страници от хиляди дневници.

Съдбата се бе произнесла с жестока присъда и

за него бе ясно.

Знаеше, че затвори ли очи,

никога няма да стане от леглото, тъй тясно.

Той не плачеше и не сновеше, дори когато

страшно болеше.

Макар че краят наближаваше - не съжаляваше,

защото през целия си живот слабите защитаваше

и съвети им даваше.

Толкова чужди съдби на раменете си той носеше,

но нито веднъж не го чух за почивка да просеше.

Аз зная, че ти си там където

най-добре се вижда неправдата -

най-високите части в небето.

Почивай в мир, защитнико, и бди над нас!

В памет на дядо ми адв. Тодор Карагеоргиев

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.

revlio (Тодор Иванов)

2014-02-03T16:40:59+02:00

Благодаря ви приятели!
Eia (Росица Танчева)

2014-02-03T16:17:29+02:00

Поклон!
sidi13 (Силвия Димова)

2014-02-03T16:14:17+02:00

Поклон!Ще помълча.Трябва да си щастлив, че си го имал и е бил в твоя живот!
krchernev (Красимир Чернев)

2014-02-03T09:32:56+02:00

Достойно изразяваш своята привързаност и уважение!
А заглавието наистина е многопланово и запомнящо се!
adjo (А.А.)

2014-02-02T23:35:44+02:00

Тъжна истина... Но най- доброто, което можеш да направиш в този живот е да помагаш на другите, да си човечен. А дядо ти, очевидно е бил такъв човек.Браво и поклон!

П.С. Харесах и заглавието - различно и загатващо