Той гледаше към тавана в тъмната болнична стая.
Очите му бяха изпълнени с болка - аз зная.
Животът напускаше тялото му.
Часовникът сочеше, че изтича времето и то цялото му.
Душата режисираше спомени,
в които той бе млад и изпълнен със сила,
но тялото знаеше, че болестта бе го надвила.
Като зрител с широко отворени зеници, преглеждаше
откъси от живота си - сякаш четеше
страници от хиляди дневници.
Съдбата се бе произнесла с жестока присъда и
за него бе ясно. ...