Ще убия надеждата. Нямам с какво да я храня –
плодовете отдавна изгниха от чакане.
Затова и така ме оглозга. До кръв. И до рана.
И не помня била ли съм друга за някого.
Ще убия надеждата. Търся пътека с трошици –
но е свършила хляба дори за причастие.
И достигнах до никъде. Просто врата на тъмница.
А от прага любезно ме канят ключарите...
© Петя Павлова Todos los derechos reservados