5 abr 2018, 1:11

Послепис 

  Poesía » Otra
1625 5 8

Ще убия надеждата. Нямам с какво да я храня –

плодовете отдавна изгниха от чакане. 

Затова и така ме оглозга. До кръв. И до рана. 

И не помня била ли съм друга за някого. 

 

Ще убия надеждата. Търся пътека с трошици – 

но е свършила хляба дори за причастие. 

И достигнах до никъде. Просто врата на тъмница. 

А от прага любезно ме канят ключарите...

© Петя Павлова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??