Посока...

17 mar 2014, 17:46

Poesía

714 0 16

Сблъсках се челно с вината
на заледения спомен - път.
Остана жива мечтата.
Умря в съня си страхът.
На крачки от избора - пропаст,
висеше мойта съдба.
Нямах път, но имах посока -
вяра в себе си и свобода.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Посока...

Искате да прочетете повече?

Propuestas