23 feb 2011, 21:09

Посветено на жена 

  Poesía » De amor
1087 0 2

            Посветено на жена

 

 

Напразно търся  звучни рими

- преполови се вече век...

Препускам по пътища  необозрими

с надеждата- търси ли, намира ги човек.

 

Понякога  в часа  на  лятната  зора

за  миг  звучи  музика   вълшебна

и  зървам  в заблестялата  роса

името  на  мечтаната от мен  жена.

 

 

Или в  залеза  на  зимния  пожар

тихи стъпки  в бухналия   сняг

водят  ме  пред   същия  олтар

на  далечен и  незнаен бряг.

 

 

Цял живот дълбаем каменната  твърд

в търсене на  лелеяния   камък,

не може да ни спре дори самата  смърт

- неразрушим е  любовният   ни  замък.

 

 

 

 

Прислонил глава  на гърдите белоснежни,

влизам в такт  с  учестения  ти ритъм,

потъвам в очите ти - езера безбрежни,

без дъх  оставам, но за нищо аз не питам.

© Запрян Колев Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Благодаря Rimoza!Дори и една жена да напише нещо положително,струвало си е труда.
  • Докосващ сърцето, силно въздействащ елегичен стих!
    ПДЗДРАВИ!
Propuestas
: ??:??