23.02.2011 г., 21:09 ч.

Посветено на жена 

  Поезия » Любовна
1099 0 2

            Посветено на жена

 

 

Напразно търся  звучни рими

- преполови се вече век...

Препускам по пътища  необозрими

с надеждата- търси ли, намира ги човек.

 

Понякога  в часа  на  лятната  зора

за  миг  звучи  музика   вълшебна

и  зървам  в заблестялата  роса

името  на  мечтаната от мен  жена.

 

 

Или в  залеза  на  зимния  пожар

тихи стъпки  в бухналия   сняг

водят  ме  пред   същия  олтар

на  далечен и  незнаен бряг.

 

 

Цял живот дълбаем каменната  твърд

в търсене на  лелеяния   камък,

не може да ни спре дори самата  смърт

- неразрушим е  любовният   ни  замък.

 

 

 

 

Прислонил глава  на гърдите белоснежни,

влизам в такт  с  учестения  ти ритъм,

потъвам в очите ти - езера безбрежни,

без дъх  оставам, но за нищо аз не питам.

© Запрян Колев Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Благодаря Rimoza!Дори и една жена да напише нещо положително,струвало си е труда.
  • Докосващ сърцето, силно въздействащ елегичен стих!
    ПДЗДРАВИ!
Предложения
: ??:??