АниИванова-стихове (Ани Иванова)
192 58
27 nov 2020, 21:13  

Поточето 

  Poesía » Del paisaje, Otra
925 1 3

Поточе бистро бърза и не спира
и ден и нощ забързано е все.
От где извира и къде отива –
като живота то безспир тече.

Моравата край него е зелена,
а мостчето – да минеш крачка, две.
И сякаш слязла цялата Вселена –
оглежда се. И синьото небе.

Поточето какво ли то не знае,
то пази всичко в своите води,
а тайните отнася ги до края
и само нощем тихо ромоли.

За мигове, илюзии и зима…
Огньове, и жарава, и искра.
Поточето събрало да ги има –
все някой ще се сгрее от това…

© Ани Иванова Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Приказно, греещо поточе си нарисувала. Чисто, прозрачно, скокливо. Изобразила си красива природна картина. Виждам моравата, поточето, което тече през нея, синьото небе, вечното движения на нещата. Имаш свой стил на писане, който вече разпознавам. Пишеш пречистващо и нежно! А защо няма коментари не знам. Сякаш за хората е трудно да си изчистят грапавините и да се гмурнат в тази чистота на изказа. Или смятат темата за поточето незначителна, сякаш и нашия живот не е едно поточе, което тече неспирно и все бърза за някъде.
  • Благодаря, ще го поправя
  • Хубаво
    Само финалните два реда, помисли си
Propuestas
: ??:??