Поточе бистро бърза и не спира
и ден и нощ забързано е все.
От где извира и къде отива –
като живота то безспир тече.
Моравата край него е зелена,
а мостчето – да минеш крачка, две.
И сякаш слязла цялата Вселена –
оглежда се. И синьото небе.
Поточето какво ли то не знае,
то пази всичко в своите води,
а тайните отнася ги до края
и само нощем тихо ромоли. ...