Да те търся ли в нощта,
когато всички други спят,
до края да държа ли твоята ръка,
ако всички други са я пуснали?
До теб да седна ли,
или да си тръгна?
Кажи ми, има ли причина
да те обичам силно,
след като ти не ме обичаш?
Да те викам ли в съня си,
когато никой друг не го е сторил?
Сълзите твои да избърша ли,
а раните да ти почистя,
направени от друг?
В прегръдка топла, да завия ли,
леденото ти сърце?
До теб да остана ли
и част от болката да взема,
или като всички други да си тръгна ли
и потопен в мъката ти да те оставя?
Остани поне за ден,
ела веднъж сам в съня ми
и потърси ме само този път в нощта.
Забърши сълзите ми,
и прегърни ме,
не ме оставай повече сама.
Хвани ръката ми и до мен до края остани,
както никой друг не направи до сега!
© Еленка Гишина Todos los derechos reservados