iren5 (Ирен)
1113 6271
19 jul 2016, 21:09

Поведи ме 

  Poesía » De amor
581 2 13

Забрави,

че има интересен филм след новините.

Целуни ме,

когато слънцето залязва зад брезите.

Поведи ме,

с палава усмивка на вълшебно пътешествие.

Без багаж.

Забрави за вещите.

И какво като

посребрели са косите ни?

Ще се къпем

двамата, както някога във вълните.

Ще се топлим

от пламъка на  другия в зениците.

И ще литнем

после на  седмото  небе,  като  птиците...

© Ирен Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Любо, много е хубаво това което си написал. Благодаря ти! И ще ти споделя една "тайна" . Преди може би около 5 години, писах стихчета почти всеки ден. Изригваха, като вулкан. После се регистрирах в разни сайтове, както и в този тук и почнах да чета, какво публикуват в тях. И открих, че поетите и поетесите пишат често за същите неща, които и аз, само че в пъти по-добре. И почнах да пиша много много по-рядко.
  • Съгласен съм с теб Ирен:

    Макар в косите преспи да белеят
    и бавно да угасват сетивата,
    искриците надежда в теб живеят
    и молиш се да сетиш топлината -
    на две очи, които се усмихват,
    когато ги погалиш нежно с длан,
    а две души в мълчание притихват
    в очакване на онзи миг желан,
    за две тела, копнели да се слеят,
    за сетен път узнали любовта
    и после бавно, бавно да изтлеят -
    един на друг, обрекли вечността...

    Приятна вечер!
  • Така е Любо. Хубаво е да го знаем това от 1 лице, ед.ч , нали?
    Благодаря ти!
  • Любовта не се интересува дали косите ни са посребрени. Важното е да има пламък в зениците. Чудесно си го казала!
  • Благодаря, Христо!
  • Много хубаво! Поздрав, Ирен!
  • Таня, Рени благодаря, че наминахте и намерихте нещичко в непретенциозния ми текст.
  • ... има толкова седми небета, но само в едни очи нашето свети...
  • Колко красиво си го "изпяла", Ирен!
  • Красиво...
  • Харесах!
Propuestas
: ??:??