10 nov 2007, 17:38

Повод да празнувам 

  Poesía
537 0 1

Повод да празнувам

Продължих да бутам

с рамо във стената.

С последни сили

жаден, гладен и отчаян

коленичих на земята.

Беше трудно, но приех,

че няма път натам.

Тогава с крайчеца

на зрението си

видях отворена към мене длан,

прободена в средата.

После чух:

Виж, няма я стената.

© Явор Костов Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Много е хубаво - кратко, но с дълбок смисъл!
    Браво.
Propuestas
: ??:??