10.11.2007 г., 17:38 ч.

Повод да празнувам 

  Поезия
536 0 1

Повод да празнувам

Продължих да бутам

с рамо във стената.

С последни сили

жаден, гладен и отчаян

коленичих на земята.

Беше трудно, но приех,

че няма път натам.

Тогава с крайчеца

на зрението си

видях отворена към мене длан,

прободена в средата.

После чух:

Виж, няма я стената.

© Явор Костов Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Много е хубаво - кратко, но с дълбок смисъл!
    Браво.
Предложения
: ??:??